На 28 май 1912 г. (10 юни по нов стил). , далеч от родината си , в градчето Брунате на езерото Комо, в стая №4 на вила „Bellavista”, на 46 години умира Пенчо Славейков. Разочарован от сънародниците си, с вярната Мара над него – единствената му утеха и подкрепа до края и с номинация за Нобелова награда за литература  .

На фасадата на вилата Съюзът на българските писатели е поставил барелеф с надпис на български и италиански език : " В този дом - прокуден от своята Родина - почина през 1912 г. големият български поет и патриот Пенчо Славейков ! "

- ТУЙ ПРАВЯТ СЪС СВЕСТНИТЕ. С Петко Каравелов, с Христо Белчев, с Алеко... – затварят ги, прокуждат ги, оставят ги без препитание или ги убиват. После се хвалят с работата им, сякаш заслугата е тяхна. Тъй ще сторят и с мен – помни ми думата, Маро. Ще ме честват, ще възклицават, ще се умиляват – ах, Пенчовия талант, ах, Пенчовата прозорливост...! Сред тях ще има и хора, дето са ме мразили и тормозили, но сега и те ще са там, да ги види обществото, че милеят за поети като Пенчо. 

Сигурно ще има специална програма за погребението ми. От толкова часа до толкова – опело. От толкова до толкова – речи. От толкова до толкова – пренасяне на ковчега до гробищата. 

Ще има и шествие, най-вероятно по булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в което ще участват министри и депутати – че къде без министрите и депутатите? Ще има и хора от градският съвет. 

Ще има попове и учители. Също писатели и поети – че къде без писателите и поетите? Както и стражари на коне. 

Много е вероятно да присъстват и най-обикновени граждани. Когато имах нужда от тях да ме защитят, никакви ги нямаше. Но сега ще са тук. Хиляди най-обикновени граждани. 

А, да, венци! Забравих венците! Ще има много венци. С ленти и надписи на тях – един от друг по-глупави. Например: „Той принадлежеше нам, а други ще го имат.”

И сълзи ще има, разбира се. Къде без сълзи?

Из романа „Суета, суета” от Владо Трифонов

Източник: Фейсбук - На тази дата