Кирил и Методий

(Български всеучилищен химн)

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, което във душите грей!

Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

България остана вярна на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години пресветли преживя,

в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;

за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър си навеждаше лице под гнета на отоманский властелин...

Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!...

През десет века все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир,

апостоли високославни, звезди върху Славянски мир, бъдете преблагословени, о вий,

Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски

Русе, 1882, априлий 15

[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]