Страстната седмица е специално църковно време.

Published on 01/05/2024

„Страстната седмица е специално църковно време. Дай Боже да проведем последната Страстна седмица в духовно странстване след Господа Иисуса Христа, и към духовния Иерусалим, и към Гетсиманската нощ, и към Сионската горница, където Господ ни преподал Своите Тяло и Кръв, и към Голгота, и към страданията, и, накрая, към Животворящия Гроб и Възкресението на Господа нашего Иисуса Христа, към което всички ние сме призвани да се присъединим чрез нашите скитания в този живот.

Дните на Страстната седмица са ни дадени именно за да съизмерим себе си с Главното в живота - с Господа Иисуса Христа. Да разберем дали това са просто думи за нас, благочестиви и правилни, или това действително е нашият път, нашият живот и нашата истина. Ако това не е така, тогава трябва час по-скоро и с усърдие да се заемем с делото на спасението на душите си. Ако към днешния ден всичко е така, тогава трябва да възблагодарим Господу и да молим, това спасително състояние да остане в нас до самия ни изход, за да няма нищо в нас коварният и необичайно жесток враг на всяка човешка душа.

Това е възможно само по благодатта и милостта на Онзи Човек, Който бил най-безжалостно поруган, разпнат и убит две хиляди години назад. Това е нашият Бог, Бог Истинен, това е смисълът на цялото съществуване на човечеството и до днес, това е Създателят и Милосърдният Съдия, Който изчаква всеки човек да се покае, за да може, ако има дори само склонност към вярата и любовта в човешкото сърце, да му дарува цял Себе Си, изцяло и без никакъв остатък. Защото Бог не дава частично, не дава оскъдно, а дава в пълнота от всичко, което има. А това, което има е Сам Той, в цялата пълнота на Неизреченото и Велико Божество.

Църквата ни призовава: „Странствия Владычня, и безсмертныя Трапезы… приидите, насладимся” (канон на Велики Четвъртък, ирмос на 9 песен). Дойдете да се насладим не само на Божествената трапеза, на Светата Евхаристия, но и на странстването на Владиката. Дойдете да се приобщим към Оногова, Който нямаше къде глава да подслони на тази земя, Който беше странник, Който нямаше Свой дом, Който всички години на Своята проповед проведе като скитник.

Какво величайшо щастие е да бъдем пътешественици и скитници по света с Господа нашего Иисуса Христа! „Странник” - тук и славянското слово „странный”, означава удивителен, чужд на този свят. Такъв е бил Господ Иисус Христос, такива се явяват и истинските християни. Нека и ние се приобщим към това странстване по света. Господ върви по света, но няма никакъв дял в него, Той му е чужд, макар и да умира за спасението на света. Такива трябва да бъдем и ние, които се приобщаваме към странстването на Владиката и към Неговата безсмъртна трапеза”.

Митрополит Тихон Шевкунов