Обесването на Васил Левски

(Христо Ботев)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачиш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Бел.ред.

Много българи днес ще се преклонят на паметника на Васил Левски и ще си спомнят за делото му.

Левски ще ни напомни за отдадеността си за отечеството, честността и неправдата при изгубената му младост.

Силата на Левски не е само в смирението пред неговото дело, силата е и във непокорството срещу душманите на българския народ.

С делата си Апостола ни завеща, да бъдем непокорни и да не прекланяме глава пред местните велможи и гнетителите на народа.

Обесването на Васил Левски е повод да се замислим, дали България може да си позволи да губи така лесно будителите си, не трябва ли мисълта за Апостола да накара кръвта ни да закипи и да се борим за България така както го е правил и той самия.

Да събудим лъвовете в сърцата си и да почетем твоят велик син Българио, които виси на робското бесило със страшна сила!

Субуди се българино, време е да последваме Апостола и да се борим за родината си!